* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шиленца пасеше
край село, покрай гробища,
луната ясно светеше.
От гробища се глас зачува:
- Драги деверко,
ожени ли се батьо ти?
Взе ли си булка пак друга
мойто ходене ходи ли,
мойто носене носи ли?
Мойто носене носи ли,
мойте песни пее ли,
гледа ли добре децата?
Дойчо буля си продума:
- Батьо се, буле, ожени
добра стопанка той си взе.
Твойто носене тя носи,
твойто ходене тя ходи,
ала децата не гледа.

 

Стоян Михайловски, Новопазарско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010