* * *
Дойчо си шилета пасеше
край село, край гробищата,
със меден кавал свиреше.
Шилета кротко пасяха,
луната ясно грееше,
от гробища се глас зачу:
- Драгинко, булин деверко,
спри си кавала да свириш,
слушай какво ще те питам -
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се братю ти,
намери ли добра стопанка,
гледа ли добре децата,
ходи ли моето ходене?
Дойчо си на буля отговаря:
- Батьо се, бульо, ожени,
взема си добра стопанка
ходи твоето ходене,
ала децата, бульо, не гледа.
Още се по-силно от гроба зачува:
- Да кажеш, Драгинко, на батьо си
да си булката уважава,
да си семейството гледа,
но децата си да не забравя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010