* * *
Дойчо агънце пасеше
край село из гробищата.
Луната ясно светеше,
с тънка си свирка свиреше, (2)
глас се под земя обажда:
- Драгинко, драги Дойчино,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
ожени ли се батя ти,
взема ли буля кат мене,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли мойте дечица?
Дойчо на буля пак дума:
- Байно се, буле, ожени,
взема си жена кат тебе -
ходи тя твойто ходене,
носи тя твойто носене,
само децата не гледа.
Буля си Дойчо пак дума:
- Драгинко, драги Дойчино,
нещичко ще ти обадя,
право ще батя си да обадиш -
децата хубаво да гледат,
макар съм в черната земя
все за тях мисля и плача,
все за тях жаля и плача.
Дойчо си жално заплака,
че си овцете прибира,
право си у тях отиде,
на бача си всичко разправи
що е казала буля му -
децата хубаво да гледа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010