* * *
Пасъл ми Дойчо шилета
край селски равни гробища,
със меден кавал свиреше,
от де му се глас зачуло.
Чуди се Дойчо, мае се,
дали е песни на моми,
или медни кавали.
Не били песни на моми,
най била буля му Неда,
тя се от гроб обади:
- Драгинко, мили булин,
ожени ли се батьо ти,
взема ли булка хубава?
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
- Бате се, бульо, ожени
взема си бука хубава,
твойто ходене тя ходи,
твойто носене тя носи,
но ти децата не гледа
голички, бульо, гладнички.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010