* * *
Дойчо шилета пасеше
там долу, до гробищата,
с меден си кавал свиреше,
в кавал му се й гласец почул:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
я позапри си кавала,
нещо ще да те запитам -
правичко да ми обадиш!
Ожени ли се бате ти,
взема ли добра къщница,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойта носия,
гледа ли добре децата?
Дойчо си були думаше:
- Бульо мо, мила бульо мо,
бульо мо, братовице мо,
бате се, бульо, ожени,
добра къщница доведе,
тя ходи твойто ходене,
и носи твойта носия,
ала децата не гледа -
из махалата ги изпраща,
гладнички, бульо, жаднички.
Буля му се от гроб обади:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
утре е, були, събота.
Да кажеш, були, бате си -
да вземе свещи и тамян,
да дойде да ме прикади
и на Бога да се помоли -
дано ме Господ въздигне
дечицата да си отгледам.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010