* * *
Дойчин по гробища ходеше
и с медна свирка свиреше,
като свиреше, думаше:
- Чуеш ли, либе Петкано?
Не го е чула Петкана,
най го е чула снаха му,
па се на Дойчин обади:
- Браче Дойчине, Дойчине,
ожени ли се бае ти,
взе ли си добра невеста
и гледа ли си децата?...
Дойчин на снаха думаше:
- Байо се, како, ожени,
и взе добра невеста,
ала децата не гледа -
черна им земня постилка,
ясно им небе завивка!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010