* * *
Пасъл ми й Дойко агънца,
пасъл ми й Дойко шиленца
покрай старите гробища,
на булино си равен гроб,
със меден кавал свиреше.
Буля му се от гроб обади:
- Бъшъджим Дойко, бъшъджим,
ожени ли се батьо ти
и доведе ли мащеха,
гледа ли добре децата?
Дойко буля си думаше:
- Бульо льо, драга бульо льо,
батьо се, бульо, ожени,
на прилика прилича на тебе,
ала си децата не гледа.
Нито водица подава,
кога си вода поискат -
тестени ръце умива
и им водица подава.
Кога си хлебец поискат -
от три дни комачки събира
и си децата нахраня.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010