* * *
Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробищата
със меден си кавал свиреше,
кавал му свири говори:
- Аз имам буля умряла.
Дорде си кавал изсвири
буля му от гроб се обади:
- Я поспри, Дойчо, кавала
нещичко ще те попитам
правичко да ми кажеш -
ожени ли се бате ти,
взе ли добра къщница,
гледа ли добре децата?
Дойчо буля си думаше:
- Буле ле, братовице ле,
бате се, буле, ужени,
не взема добра къщница,
не ходи твойто ходене,
не носи твойто носене
и не гледа добре децата -
от три дни кори им дава
и помията за манджа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010