* * *
Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробищата,
край булина си гробнина.
Месечината грееше,
Дойчо с кавала свиреше.
Нещичко му се глас дочу
от булина му гробина:
- Драгинко Дойчо, деверко,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
ожени ли се бате ти,
взема ли добра къщница,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Дойчо буля си думаше:
- Булне ле, мила и драга,
бате се, буле, ожени
и взема добра къщница.
Тя ходи твойто ходене,
тя носи твойто носене,
тя гледа добре децата -
небето им е покривка,
камъка им е възглаве -
кога дъжд вали, пере ги,
роса ли роси, къпе ги...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010