* * *
Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
с меден си кавал свиреше.
Кавал се под земя дочува.
Буля му Дойчо думаше:
- Драгинко, Дойчо Дойчине,
я на буля си да кажеш
ожени ли се батя ти
взема ли добра стопанка
гледа ли ми, драгинко, децата?
Дойчо буля си думаше:
- Гледа ги, бульо, гледа ги -
в петък ги, бульо, миеше,
в събота ги решеше,
а пък в неделя переше.
Буля на Дойчо думаше:
- Драгинко, Дойчо Дойчине,
я на батя си да кажеш
с руйно да ме вино прелива
и бел тамян да ме прикади,
от гроба да си излеза,
децата да си погледам.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010