* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чудо видяло
калина буля си да жалей.
Кат е калинка жиляла,
жиляла девет години,
станала й събота заранта
че си й главата умила,
че се хубаво премени.
Вземала нова бъклица,
вземала свещи вощени,
отиде в равни гробища
на булино си равен гроб.
Викнала, че заплакала:
- Стани ме, бульо, оплети,
хубаво, бульо, оплети,
хубаво, бульо, нареси!...

 

Павел, Свищовско; хороводна (Стоин-ССБ, № 1289).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010