* * *
Де се е чуло, видяло
зълва буля си да жали,
както Марийка буля си.
Жаля, жаля Марийка
цели ми девет години,
на десетата година
ранила е рано в събота,
месила бяло и кисело,
месила и го опекла,
че си косите разплела,
разплела и измила,
че на една ги плитка оплела.
Прескочи в равна градинка,
направи цветя всякакви,
извика Марийка три жени,
че си на гробища отиде,
проляла и прикадила,
викнала и заплакала:
- Бульо ле, бъльо ле,
стани ме, бъльо, оплети,
ситно кадънско плетене.
Чуваш ли, бъльо, чуваш ли?
Буля й от гроб се обади:
- Чувам те, зълво Марийке,
ала не мога да стана.
Тънко ми кръстче прогнило,
змия ми очи изпила
в коса ми гнездо извила.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010