* * *
Пасъл ми Дойчо шилета
покрай гробищата,
покрай булина си равен гроб,
с меден си кавал свиреше.
Нещо му се е глас зачуло
отдолу, от към земята,
от булина му равен гроб:
- Позапри, Дойчо, кавала,
нещичко ще те попитам;
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли моето ходене,
носи ли моето носене,
гледа ли добре децата,
децата до два сирака?
- Батьо се, бульо, ожени,
той взема добра стопанка,
тя ходи твоето ходене
и носи твоето носене,
не гледа добре децата,
децата до два сирака.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010