* * *
Пасъл е Станьо шилета,
шилета, вакли овнета,
край тия нови гробища,
на мермер камък седеше,
с меден си кавал свиреше.
Глас се подземи зачул:
- Станьо ле, булин деверьо,
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра невеста,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене?
Най си ми Станьо отвърна:
- Батьо се, како, ожени,
взема си добра невеста,
тя ходи твойто ходене,
тя носи твойто носене,
ала ти деца не гледа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010