* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
край булина си равен гроб.
Със меден кавал свиреше,
буля му от гроба слушаше
и на Дойча думаше: (2)
- Драгинко драго, Дойчо ле,
нещичко ще те попитам, (2)
ожени ли се бачо ти,
взе ли ти булка хубава? (2)
От мене по ли хубава,
че гледа ли му децата, (2)
че реди ли му къщата,
къщата, още дворито?
Дойчо буля си думаше:
- Булне ле, драго, булне ле,
бате сe, буле, ожени, (2)
взема си булка хубава.
Тя не му гледа децата, (2)
и не му реди къщата,
къщата, още дворито.

 

Кубадън, дн. Лозница, Търговищко; инф. род. в Леденик, Великотърновско (Славей ми пее, мале мо /Съст. Иван Джебаров. С., 1988, с. 40).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010