* * *
Бре, де се й чуло, видяло, мари,
зълва буля си да жали,
както Милканка жалила
цели ми девет години,
не си главата умила,
не си дрехите сменила.
На деветата година
ранила рано събота,
студна си вода донесла
и си главата умила,
и си дрехите сменила,
и на гробища отишла,
и на буля си плакала:
- Мо, стани, бульо, мо, стани,
защо си, бульо, ти лежиш...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010