* * *
Славчо си стадо разпуснал
край село, край гробищата.
Славчо се гласи изчули,
Славчо се чудо зачудил
какви са тези гласове -
дали си мома отпева,
или си овен отблева?
Нито си мома отпева,
нито си овен отблева,
сама е Славчу снашица,
та си на Славчо викаше:
- Славчо ле, милни деверо,
ожени ли се батьо ти,
найде ли моя прилика,
носи ли мое носене,
гльода ли дребни дечкове?
- Нивесчо, мила и драга,
батьо се лани ожени,
найде си твоя прилика,
носи си твойто носене,
ам' си сираци не гльода,
та ходят голи и боси...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010