* * *
Дойчо шилета пасеше,
край село край гробищата,
със меден кавал свиреше.
Буля му от гроб отпява:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
нещичко ще те попитам
правичко да ми обадиш -
ожени ли се бате ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли който носене,
гледа ли добре децета?
Дойчо буля си думаше:
- Чуй ме, братовице ле,
като ме питаш да кажа,
да кажа да те не лъжа -
батьо се, буле, ожени,
той взема добра стопанка,
тя ходи твойто ходене,
тя носи твойто носене,
но не ти гледа децата,
децата, двете момчета.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010