* * *
Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата.
С меден си кавал свиреше,
че му се гласа дочуло
на булиния му пресен гроб:
- Я свали, Дойчо, кавала,
нещичко да те попитам.
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра къшница,
ходи ли моето ходини,
носи ли моето носене,
гледа ли добре децата?
Дойчо буля си думаше:
- Батьо се, бульо, ожени
и хубава жена доведе,
тя носи твойто носене,
ала си едно, бульо, не прави,
децата, бульо, не гледа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010