* * *
Пасъл ми Тончо шилета,
край село, край гробищата,
тих му су гласец зачуло,
буля му се от гроб обади:
- Драгинко, драги Тончо ле,
ожени ли се бате ти,
взема ли добра стопанка,
знае ли хатър да гледа
на мама още на татка,
децата добре гледа ли…
Тончо буля си думаше:
- Ожени се, бульо, ожени,
но не взе добра стопанка,
не знае хатър да гледа
на мама, още на татка,
децата добре не гледа,
хляба, с който кучето храни,
сега с него децата храни.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010