* * *

Булин глас от гроба (1)

Каранци Дончо шилета пасеше
накрая, край гробищата,
с меден си кавал свиреше,
жално Дончо пееше.
Глас му се е от гроба чуло,
Дончо си кавал запре.
Буле на Дончо думаше:
- Драгинко Дончо, деверко,
ожени ли се батко ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Дончо були си думаше:
- Буле ле, братовице,
бате се, буле, ожени
тя носи твойто носене,
тя ходи твойто ходене,
децата не ще да гледа
като й хлебец поискат,
тя ги нъвън изпъжда...

 


Каранци, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010