* * *
Авлиго! / Авлига пее в ранина,
в ранина, в равни гробища.
То не е било авлига,
най било булката Велика,
със драгинко си приказва:
- Драгинко, драго Стояне,
ожени ли се батьо ти,
взе ли ти буля пак друга,
пак друга, пак по хубава,
по-хубава ли е от мене,
по-работна ли е от него,
че гледа ли ми децата,
децата, сирачетата,
децата, пет момичета,
най-мъничкото, горкото,
дето го глава болеше,
дето го треска тресеше,
ако й много додява
вий го на мене донесте...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010