* * *
Де се е чуло, видяло,
зълва буля си да жалей, (2)
като Иванка буля си.
Жаляла й девет години,
десето лято-пролято,
станала й рано в неделя,
че си главата умила,
направи свещи восчени,
запали златно кандило,
че на гробища отишла,
викнала, та заплакала:
- Я стани, буле, я стани,
нещо ще да те попитам.
Буля й от гроб се обажда:
- Не мога, Иванке булина,
глава ме боли, не мога,
свят ми се вие, ще падна -
змия ми очи изпила,
в коса ми гнездо извила...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010