* * *
Авлига пее на ранина,
на ранина в равни гробища.
То не било жълта авлига,
ами било булка Велика,
с драгинка си приказва:
- Драгинко Дойчо, деверчо,
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка?
Драгинко буля думаше:
- Бате се, буле, ожени
и звема добра стопанка.
Буля си девер питаше:
- Ходи ли моето ходене,
носи ли моето носене?
Девер си буля думаше:
- Тя носи твоето носене,
тя ходи твоето ходене,
ала ти деца не гледа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010