* * *
Де се й чуло и видяло
калина буля да жалей
каквото Радка буля си.
Жали я малко, не много,
жали я девет години,
на десетата постъпи.
Ранила й рано в събота,
та се умила й облякла,
напълнила й жълта бъклица,
тя на гробища отиде.
Приляла и прикадила,
викнала та заплакала:
- Я стани, буле, я стани,
я стани, та ме оплети
и дребно-ситно нареси
от ляво рамо на дясно.
Буля от гроба продума:
- Не мога, калино, да стана
черна ме й змия заяла,
заяла и закопала,
черни ми вежди изрусяха,
руса ми коса облетя,
бяло ми лице туняса...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010