* * *
Де се е чуло и видяло
зълва буля си да жали
като Марийка буля си -
цели ми девет години!
На десетата година
ранила е рано в събота,
студена й вода донесла.
Земала й тамян и огън,
и пълна стомна водица,
и на гробища отиде.
Приляла и прикадила,
викнала, та заплакала:
- Бульо льо, братовице ле,
стани ме, бульо, оплети,
на русокосо моминство,
на осемнайсет плетинки!
Буля й от гроб се обади:
- Не мога, зълво, да стана,
да стана, да те оплета
на русокосо моминство,
на осемнайсет плетинки.
Змия ми очи изпила,
в сърце ми гнездо извила!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010