* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше, джанъм, (2)
край село, край гробищата.
Глас му се зачу изпод земя:
- Драгинко Дойчо, деверко,
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
гледа ли добре децата,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
Дойчо буля си думаше:
- Бате се, буле, ожени,
не взе добра стопанка,
не ходи твойто ходене,
не носи твойто носене.

 

Горна Студена, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ); всеки стих се повтаря.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010