* * *
Стойко ми овце пасеше
край село, край гробища.
Оттам се глас обажда:
- Драгинко Стойко, драгинко,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
да не ме излъжеш -
ожени ли се байно ти,
взема ли булка хубава?
Носи ли мойто носене,
шета ли мойто шетане,
гледа ли децата?
Драгинко дума продума:
- Ожени се, буля, байно,
взема булка хубава.
Твойто носене носи,
твойто шетане шета,
ама децата не гледа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010