* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чуло, видяло,
зълва буля си да жали, (2)
както Еринка буля си.
Жаляла девет години,
кога на десет застъпи,
станала рано в събота,
че си главата умила,
че взела тамян и восък,
че на гробища отиде,
викнала, та й заплакала:
- Булньо льо, булньо миличка,
стани ме, булньо, оплети
ситно долненско плетене,
долненско и девененско.
Булня се от гроб обади:
- Лельо льо, лельо, миличка,
не мога, лельо, да стана,
змия ми лежи на сърце
със девет малки змийчета,
от коса гнездо извила...

 

Глогинка, Поповско; хороводна (СИБ 1, № 994 - "Зълва жалее буля си - 4"); всички стихове се повтарят без първия и последния.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010