* * *
Пасъл ми Станьо овчици,
из тия стари гробища.
Седнал ми Станьо на нов гроб,
от гроб му се глас дочува:
- Брайно ле Станьо, Стане ле,
ожени ли се брата ти,
гледа ли, брайко, децата,
идва ли често на гробища?
- Како ле, мила снашице,
оженил се брата ми,
ала децата не гледа, како,
не храни, не храни и не къпе,
та е тежко, како,
сирачета да останат.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010