* * *
Таньо шилета пасеше,
Таньо льо, вакъл караджа,
край село, край гробищата,
с меден кавал свиреше,
нещо се чува из кавала,
буля му от гроб викаше:
- Драгинко Таньо, мил булин,
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра къщница,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Таньо на буля думаше:
- Батьо са, бульо, ожени,
не ходи твойто ходене,
не носи твойто носене,
не гледа добре децата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010