* * *
Де се й чуло, видяло,
зълва буля си да жалей,
като Иванка буля си,
буля си, братовица си.
Станала й рано в събота,
в събота срещу душница,
че си главата умила,
запали златно кандило,
че на гробища отишла,
приляла и прикадила,
седнала й, та заплакала й:
- Стани ме, бульо, оплети,
вашенско, бульо, горненско.
Буля й се от гроб обади:
- Стига си, зезе, плакала,
че ми къщата прокапа,
че ми дъските изгниха
от твоите сълзи ронени!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010