* * *
Дойчо си овце пасеше
край селски стари гробища,
с меден си кавал свиреше,
като свиреше, думаше.
Отде го зачу буля му,
тя на драгинка думаше:
- Драгинко Дойчо, драгинко,
ожени ли се батьо ти,
взема ли булка по мерак
като мене да е хубава?
Драгинко були думаше:
- Батьо се, бульо, ожени,
добра си булка намери,
кат тебе, буле, хубава,
кат тебе, буле, шатърна,
харно децата не гледа,
хлебец им, буле, не дава.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010