* * *
Станьо си стадо пасеше
край тия нови гробища
и с меден кавал свиреше.
Кавал му свири, говори,
нещо се гласи зачуват:
- Браче ле Станьо, Станьо ле,
нещо ще да те попитам,
право да си ми казало.
Ожени ли се бачо ти,
добра ли му е невеста
и гледа ли, браче, децата?
А Станьо й тихо говори:
- Снахо ле, мила снахо ле,
бачо се, снахо, ожени.
Много му добра невеста -
твойто ходене ходеше,
твойта работа връшеше,
деца, како, не гледа.
Деца лежат под стреите,
и гладни, како, боси и голи.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010