* * *
Пасъл е Дойчин шилета
край село, край гробища.
С меден си кавал свиреше.
От нейде му се глас зачуло.
Дойчин се чудом чудеше,
дали му стадо дрънкаше,
или му кавал глас издава.
Нито му стадо дрънкаше,
нито му кавал глас издава.
Най си го буля му от гроб викаше:
- Драгинко Дойчо, Дойчине,
я поспри, драгинко, кавала,
та да те нещичко попитам.
Ожени ли се, драгинко, батьо ти,
добра ли е булка вземал,
хубаво ли гледа децата?
Дойчин на буля си думаше:
- Като ме питаш, буле, да ти кажа.
Бате се, буле, ожени,
добра стопанка си взема,
за него е добра, буле,
ала за децата не е добра.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010