* * *
Драгинко си овци пасеше
край село, край гробища.
С меден си кавал свиреше,
а от гроб си глас чуеше.
Буля Драгинчо питаше:
- Драгинко, мили деверо,
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
- Бульо ле, мила, бульо ле,
батко ми се ожени,
но не взема добра стопанка,
не ходи твоито ходене,
не носи твоито носене,
не гледа добре децата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010