* * *
Стоян си стадо пасеше
край село, край гробището.
Женски се гласец обади
изпод земя, из гробище:
- Брайно ле, братче Стояне,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Оженихте ли батьо ти,
каква му булка вземахте,
шета ли и тя като мен,
гледа ли, братче, децата?
- Буле ле, буле байчова,
ний си байчо оженихме,
булка му мяза на тебе,
като теб шъта и реди,
ала децата не гледа!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010