* * *
Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробищата.
Дойчо си с кавал свиреше,
изпод земята се зачу:
- Драгинко Дойчо, деверко,
ожени ли се батьо ти?
Взе ли си добра стопанка?
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене?
Моите песни пее ли?
Гледа ли добре децата?
Дойчо на буля думаше:
- Батьо се, бульо, ожени,
взема си добра стопанка
и ходи твойто ходене,
и носи твойто носене,
твоите песни пее ги,
само децата не гледа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010