* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчин си стадо пасеше
край селски стари гробища,
с меден си кавал свиреше,
като свиреше, думаше:
- Драгинко Дойчо, деверю,
ожени ли се батьо ти,
взема ли булка по табят,
по табят още по мерак,
кат' мене ли е хубава?
Драгинко буля думаше:
- Батьо са, буле, ожени,
добра си булка намери,
кат' тебе, буле, хубава,
кат' тебе, буле, шътърна,
кат' тебе, буле, дрешана.
Харно децате не гледа,
хлебец им, буле, не дава.

 

Бели Осъм, Троянско (НПЛов., с. 653 - "Снаха от гроба разговаря с девера си - 2"); тибят, табиет - навик, обичай.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010