* * *
Дойчо шилета пасеше,
край пътя, край гробищата,
с меден си кавал свиреше.
Под земя глас се зачуло:
- Я поспри, Дойчо, кавала,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
гледа ли добре децата?
- Бате се, буле, ожени,
много му й добра булката,
ала децата не гледа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010