* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Тоню шиленца,
на булина си равен гроб.
Че седна Тоню до гроба,
с меден ми кавал засвири,
кавала свири и говори.
(Кат засвири буля му се от гроба обади:)
- Драгинко, Дойчо деверко,
ожени ли се батьо ти,
доведе ли буля къщница,
гледа ли хубаво дечата?
Тоню й дума с кавала:
- Излез, бульо, погледай,
не гледа дечата,
най си гледа нейните,
пък на твойте, бульо,
еки трошички дава
и помийки ги пои.

 

Аспарухово, Провадийско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); в записа стоят и двете имена.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010