* * *
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, мама, Димитре,
не ходи, мама, не ходи,
на Милкината седянка,
че си е Милка богата.
Каил за тебе не стават
нейните бащи и майки
и нейните девет братя.
Те ще те, мама, уловят,
уловят, мама, затрият,
главата ще ти отрежат!
Димитър нищо не каза,
с меден си кавал засвири,
кавал му свири-говори:
- Я излез, Милке, я излез,
да видят, Милке, хората,
че сме си лика-прилика,
да видят, Милке, и твойте,
и твойте баща и майка
и твойте девет братя.
Милка си нищо не чула,
не чула, не е излязла.
Жално му стана Димитру.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010