* * *
Мама Димитър думаше:
- Стига ми, сино, долу ходи,
долу, в долната махала,
на Милканина попрелка,
тебе Милкана не дават,
Милкана, бедо богато,
Милкана, кралска дъщеря.
Страл се Димитър, стърпял се
три дена и три вечери,
че пак Димитър отиде
на Милканина попрелка.
Милканини девет братя
печено агне ядяха
и руйно вино пиеха,
и на Димитър думаха:
- Димитре, холан, Димитре,
ела, да ядем, да пием.
Голям щем главиш да правиму
за тебе и за Милкана.
Ти седни първо на стола,
да те Димитре, убрачим.
Че се Димитър кайдисал,
и в ямурлук го завили,
и от вънка село хвърлили.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010