* * *
Слънцето трепти да зайде,
Петър си конче седлае.
Майци си Петър не казва,
ала й казват хората,
къде ще Петър да иде.
Майка си Петър попита:
- Къде ще, Петре, да идеш?
- Ще ида, мале, ще ида
във това пусто Търново,
на мома карез да изкарвам,
че ми се й мома присмяла,
че не ми й конче хранено,
че не ми й конче яздено.
Майка си Петър думаше:
- Не ходи, синко Петре ле,
тя има братя хайдути,
ще ти главата отрежат!
Петър си майка не слуша,
че бутна коня, отиде.
На път братята срещнаха.
Среда му глава отрезват,
петък я майци занесли.
Като я видя майка му,
викнала, та заплакала:
- Синко Петре ле, Петре ле,
който не слуша майка си,
тъй му главата отрезват
и я на майка занасят!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010