* * *
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
не ходи, синко, не ходи
у Вълкини на седянка,
седянка, още прищянка.
Вълкана има, Димитре,
дор девет братя хайдути,
на тебе са канят-заканят
главата да ти отрежат,
с Вълкана да ви разделят.
Димитър мама не слуша,
с нови се дрехи премени,
меден си кавал взе,
та си Димитър отиде
на Вълканина седянка.
С меден си кавал засвири,
кавал му свири-говори:
- Вълкано, либе Вълкано,
лошо хортуват хората -
твойте девет братя
на мене са канят, заканват,
да ми главата отрежат,
със тебе да ни разделят.
Вълкана кавал разбала
и на Димитър думаше:
- Либе Димитре, Димитре,
не слушай, либе, хората,
хората са ни душмани,
те гледат да ни разделят,
разделят, още сумразят.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.