* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

Мамино / - Слънчице, мило, мамино,
заръча / нали ти мама заръча
до пладне, лало, да грееш,
от пладне в облак да зайдеш!
Изгоряха, мами, жътварки,
по това поле широко,
косачи в росно ливаде,
старите баби по пещи,
дребните деца по пясък.
- Прости ме, мамо, забравих;
аз седях, мамо, та гледах
как се делиха два брата,
два брата, до два близнака -
ливади с пръти шибали,
ниви с ортоми мерели,
златото с кантар теглели,
среброто с кринче мерили...

 

Троян; жътварска - след пладне (Стоин-ССБ, № 1196 - "Лош дял за майката"); всеки стих се изпълнява по модела на първите два; ортома - въже.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010