* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

- Мамино Слънчице, мило мамино,
нали ти мама заръча,
до пладне вредом да грееш,
от пладне в облак да зайдеш,
че ми изгори, Слънчице,
косачи в равни ливади,
жътварки в поле широко
и кираджии по пътя?
- Прости ми, мамо, забравих,
да знаеш, мамо, да знаеш,
какво съм, мамо, аз видял,
двама се братя деляха,
на майка си нищо не дават.
На майка си оставиха
хурката и махалката
да преде, да се облича,
да маха, да се прехранва.

 

Троян (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010