* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

- Слънченце, / слънченце, мило, какино,
какино / нали ти, кака, заръчах,
заръчах / до пладне грейом да грееш,
от пладне зайдом да зайдеш,
че изгоряха, слънченце
млади юнаци в ливади,
млади девойки в икини.
Слънченце (2) каки думаше:
- Истина, како, заръча,
ала се ази загледах,
загледах и разтреперах -
двама се братя делиха,
ниви, ливади с прът мереха,
бащино тежко имане,
по-много бяло от жълто,
бялото с крини мереха,
жълтото с оки теглеха.
На мама си дел не дадоха -
тогаз й дадоха хурката
и дарака за вълната:
"На, преди, мамо, храни се,
на, влачи, мамо, соли се!"
Мама се жалба нажали,
викнала, та заплакала,
никой не я е зачул,
най я зачуло слънцето,
та се на пладне запряло,
запряло и затреперало.

 

Столът, Севлиевско; жътварска - на пладне (Стоин-ССБ, № 1192 - "Лош дял за майката"); краят на всеки стих се повтаря в началото на следващия по модела на първите стихове; икини - жита, ниви.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010