* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

- Слънчице, мило мамино,
нали ти мама заръча -
да грееш / до пладне да грееш;
от пладне в облак да дойдеш,
изгоря / че ми косача изгоря,
в мало ливади косача,
стари баби по фурни,
малки деца по пясък?...
- Прости ми, мамо, аз сгреших,
но какво съм чудо видял!
Двама се братя делили
на майка си нищо не дали
най са й дали, горката,
хурката, хурката и махалката.

 

Смочан, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010