* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

Мама на Слънце думаше:
- Слънце ле, мило мамино,
нали ти мама заръча,
до пладне, Слънце, да грееш,
след пладне зайдум да дойдеш,
да та не кълнат, Слънце ле,
орачето по нивята,
косачето в росно ливада,
младите булки над люлки?
Слънце на мама думаше:
- Мамо льо, стара майчице,
както си вървях, майчице,
спрях се, майко, да гледам,
двама са братя деляха,
нивите със синджир мериха,
нивите и ливадите,
парите с ока мериха.
за един брат не достигна
една ми жълта жълтица...

 

Славяново, Харманлийско; гергьовденска (Архив КБЛ-ВТУ); непълна.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010